Адаптацията в детската градина е различна при всяко дете. За някои деца тя може да е изключително бърза – от порядъка на няколко дни, до седмица. При други може да отнеме повече време и усилия от страна на семейството. Започването на детска градина е изпитание както за детето, така и за родителите му. Всяка промяна в живота на малкия човек е свързана с чувство на несигурност. А точно детската градина е една от големите, но важни и полезни промени за децата. Тази промяна е свързана най-вече с раздялата от семейната среда, особено за дечицата, които не се посещавали ясла. Майката и бащата също изживяват тези моменти, особено ако детето им плаче всяка сутрин, не иска да влезе в градината и ги моли да не го водят там.
Първо, и много важно е отношението на родителя към детската градина. Децата усещат много повече от това, което ние знаем и си представяме. Те долавят емоциите ни, преди да са чули думите ни. Много по-тревожни са децата на родителите, за които детската градина е „гадно място“. Има доказана зависимост от нагласата на родителя към детското заведение и тази на детето им. Ако ние, като родители имаме усещането, че градината е неприятно място, че на детето ще му е тъжно там, и други подобни негативни твърдения, това има абсолютно влияние върху неговото прекарване там. Повечето майки, с които се срещам в практиката си, а децата им плачат всеки ден, споделят, че те самите никога не са харесвали детската си градина, дори миризмата на детска кухня им носи неприятни усещания. Ние не можем да върнем времето, когато сме били малки и сме ходили на градина, за да го променим. Но детето ни има шанс да напише своите спомени сега, нека се опитаме да гледаме на това като ново начало, в ново време, с нови хора. И да не проектираме нашите изживявания и спомени върху неговите, било то и несъзнателно.
Второ, можем да помогнем на детето с няколко стъпки, в които да му осигурим сигурност за това, което го очаква. Преди да започне градина, е добре да говорим неведнъж с него за това какво го очаква там. Родителите, които имат възможност, могат да заведат детето да види двора, да му покажете от къде ще влизате сутрин и от къде ще го взимате. За децата, които се посещавали ясла, адаптацията следва да е по-бърза. Въпреки това е добре да им се обясни, че това, че започват детска градина означава, че порасват, че ще имат нови госпожи, нова група с приятели, ще имат нови играчки и занимания.
Може да разкажем на детето какво се случва в един ден на градината, как сутрин мама го оставя, за да отиде на работа, как децата закусват заедно на масата, после рисуват или пишат различни интересни неща, пеят песнички, излизат на двора, обядват, спят, а след това родителите им идват да ги вземат. За по-тревожните деца, действа успокояващо да чуят, че след това градината затваря, госпожите си имат свой дом и техни деца, при които се прибират. Никое дете не може да спи в градината вечер. Когато вие сте спокойни – помагате на детето си, и обратното. Детската градина е необходимост за него. То има силната нужда от своя среда, специално организирана за потребносите му в конкретната възраст. Там го очакват опитни педагози, ще получи нови знания, умения, ще изгради приятелства, които могат да продължат и след завършване на градината. Напомняйте си това, за да намалите тревогата си сутрин.
Създайте определена сутрешна рутина, тя помага на детето да знае кога какво следва. Дрехите могат да се приготвят от предния ден, това спестява време. Преценете колко време е нужно на детенцето ви, за да се разсъни и да не тръгва сънено, това е важно, за да не се случва всичко на бързи обороти, което да напрегне детето. По пътя за градина може да му разкажете, какво ще правите, когато го вземете, какъе в плана ви заедно за останалата част от деня. Споделете му, че вие отивате на работа, а неговата работа е детската градина – и така от понеделник до петък, събота и неделя – всички почиват.
Когато дойде време да оставите детето, направете го стегнато и бързо. Дългите гушкания и изпращане могат да го разтроят допълнително. Ако кажете на детето, че тръгвате – направете го. Може да си създадете ритуал за раздяла: една прегръдка, една целувка и „чао“. Не е нужно да си взимате раздяла, сякаш заминавате на околосветско пътешествие. След 7-8 часа отново ще бъдете заедно. Уверете детето, че когато се наспи, ще дойдете да го вземете. Обещайте му, че скоро ще се видите. Децата в тази възраст боравят по-лесно с моменти, от колкото часове: „Като се наспиш и закусиш, ще дойда да те взема.“ е по-лесно, от колкото: мама ще те вземе в 5. Някои деца се разделят по-лесно с татко, от колкото с мама. Децата свикват много по-бързо с новата среда, от колкото ние си представяме.
Ако в градината е разрешено, може да занесете любимата играчка на детето. Някои деца са силно привързани към определени значими обекти: плюшени играчки, бебета, герои.. ако бъде позволено на детето да вземе нещо от вкъщи, това ще му носи усещане за сигурност, за нещо лично и познато. Освен това може да му помогне да заспи по-лесно и да се запознае с повече деца. Ако детето не иска да разкаже за своите преживявания в градината, може да попитате: На Мечо днес кое му хареса най-много в градината?
В никакъв случай на плашете детето с детската градина, дори и веднъж казано, би хвърлило много траен и негативен отпечатък. Присъствах на детски рожден ден, на който 3 годишно дете се срамуваше да влезе в детския кът при другите деца и само наблюдаваше отстрани. Баща му не спря да го заплашва, че ако не влезе да играе, утре ще го заведе на градина. Горкият малък човек! Какви ли усилия му костват да пречупи на сила срамежливостта си, за да се „спаси“ от детската градина, която така или иначе ще го застигне в един момент. А той вече е заплашен с това „ужасно“ място. Сигурна съм, че за съжаление, ще му отнеме много време да се адаптира и да се чувства сигурен там. Децата трябва да чуват позитивни послания за детската градина, за да могат да ги откриват и преживяват. Може да разказвате на детето интересни истории от вашата градина, нещо за любима госпожа или приятел. Нека детето усети, че мястото не носи заплаха или тревога, напротив.
Признайте, ако усещате, че детето се страхува. И това твърдение важи за всички ситуации, в които децата ни се страхуват. Отричането на емоциите, не помага, дори може да увеличи уплахата.
„Разтревожен си, изглеждаш изплашен, от това, че започваш градина. Това е нормално, всичко е наред“.
Мислете за децата си като способни хора, покажете им, че вярвате в тяхните способности.
Автор: Боряна Конова /психолог/